i2na (Инна)
145 1101
15.09.2007 г., 15:57 ч.

Черно-бяла тишина 

  Поезия
554 0 8

Пречупеното щастие в очите

сълзи смолисто - скършено дърво.

А книгата на дните се прелиства

от вятъра със влажен дъх на спомен.

И изгревът е даже бял от болка -

със него идва бял, самотен ден.

Във восъчната тишина жестоко

смехът-стрела забива се като в мишена.

А залезът е черен, пълен с мрак -

след него крачи бавно тъмнината.

Нощта е дом на тоя вечен  враг -

убийствения звук на самотата...

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??