Пречупеното щастие в очите
сълзи смолисто - скършено дърво.
А книгата на дните се прелиства
от вятъра със влажен дъх на спомен.
И изгревът е даже бял от болка -
със него идва бял, самотен ден.
Във восъчната тишина жестоко
смехът-стрела забива се като в мишена.
А залезът е черен, пълен с мрак -
след него крачи бавно тъмнината.
Нощта е дом на тоя вечен враг -
убийствения звук на самотата...
© Инна All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
