i2na (Инна)
145 1101
Sep 15, 2007, 3:57 PM

Черно-бяла тишина 

  Poetry
555 0 8

Пречупеното щастие в очите

сълзи смолисто - скършено дърво.

А книгата на дните се прелиства

от вятъра със влажен дъх на спомен.

И изгревът е даже бял от болка -

със него идва бял, самотен ден.

Във восъчната тишина жестоко

смехът-стрела забива се като в мишена.

А залезът е черен, пълен с мрак -

след него крачи бавно тъмнината.

Нощта е дом на тоя вечен  враг -

убийствения звук на самотата...

© Инна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??