i2na (Инна)
145 1101
15 sept 2007, 15:57

Черно-бяла тишина 

  Poesía
553 0 8

Пречупеното щастие в очите

сълзи смолисто - скършено дърво.

А книгата на дните се прелиства

от вятъра със влажен дъх на спомен.

И изгревът е даже бял от болка -

със него идва бял, самотен ден.

Във восъчната тишина жестоко

смехът-стрела забива се като в мишена.

А залезът е черен, пълен с мрак -

след него крачи бавно тъмнината.

Нощта е дом на тоя вечен  враг -

убийствения звук на самотата...

© Инна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??