Черно-бяло
Пет години все е черно-бяло,
ти мълчиш, а аз те слушам,
сърцето хем е живо, хем умряло,
ти се давиш, аз пък плувам.
Аз кодирам, ти четеш ми кодовете,
ти печелиш, аз се проиграх,
черни пешки, бели са ми ходовете,
май играем всеки ден на шах.
Ти оставаш - аз ще продължа,
в черна вечер с бели хризантеми,
а телевизорът от болка примижа,
в черно-бели точки, без антени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
