Черно-бяло
Пет години все е черно-бяло,
ти мълчиш, а аз те слушам,
сърцето хем е живо, хем умряло,
ти се давиш, аз пък плувам.
Аз кодирам, ти четеш ми кодовете,
ти печелиш, аз се проиграх,
черни пешки, бели са ми ходовете,
май играем всеки ден на шах.
Ти оставаш - аз ще продължа,
в черна вечер с бели хризантеми,
а телевизорът от болка примижа,
в черно-бели точки, без антени.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados
