Пет години все е черно-бяло,
ти мълчиш, а аз те слушам,
сърцето хем е живо, хем умряло,
ти се давиш, аз пък плувам.
Аз кодирам, ти четеш ми кодовете,
ти печелиш, аз се проиграх,
черни пешки, бели са ми ходовете,
май играем всеки ден на шах.
Ти оставаш - аз ще продължа,
в черна вечер с бели хризантеми,
а телевизорът от болка примижа,
в черно-бели точки, без антени.
© Елица Стоянова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
