Черно и бяло
Черни и буйни косите ми бяха,
черни и живи - очите ми смели,
с пламъци дръзки. Сега избледняха,
а пък косите... отдавна са бели.
Лепне катран по душата, събрала
толкова мъки, несгоди и грижи.
Вечер, на тъмно, я чистя до бяло.
Бисер по бисер до утрото нижа.
В черно заченат животът ми, зная.
Всеки орисан е в свойто начало.
Искам, когато достигна до края,
с чисто сърце да съм.
В мен да е бяло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
радвате душицата ми 
