25.01.2007 г., 16:19 ч.

Черно и бяло 

  Поезия » Друга
1719 0 21

Черни и буйни косите ми бяха,
черни и живи - очите ми смели,
с пламъци дръзки. Сега избледняха,
а пък косите... отдавна са бели.
Лепне катран по душата, събрала
толкова мъки, несгоди и грижи.
Вечер, на тъмно, я чистя до бяло.
Бисер по бисер до утрото нижа.
В черно заченат животът ми, зная.
Всеки орисан е в свойто начало.
Искам, когато достигна до края,
с чисто сърце да съм.
В мен да е бяло.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??