ЧерноБяло
Ей го този дето Бога мрази.
По Него хули и не ще да чуе,
че е обичан и че Той го пази,
а в яростта си злобно плюе...
Познал доброто, но не го възхвалил.
Обикнал кривото, залюбил грях!
Други съди, него съдиха и ги намрази...
Бе смел сред хората, а насаме пък страх
тресеше го и в ужас да го пази,
на връв провеси зъб от пепелянка,
лъщящ, облят в отрова, дебнещ, страшен.
На светло само истината ходи, а лъжата в сянка
е стаена, и уплашен,
лъжецът с нея се целува сам измамен,
че тя ще го дари със мир и власт.
Изправя се учуден и засрамен,
но пак с разтворена лъжлива паст
не спира ни за миг да гони
на злото целите, за да го тачат
и не един, а хиляди мамони
на гроба му наместо да заплачат,
танцуват зверски, че успяли
наопаки отново да обърнат
кръста и човешка кръв проляли,
глупака в демон да превърнат...
Колко ли са демоните в ада?
Нима при тях е участта накрая??
Не! Не е роден човек да страда!
Роден е да достигне рая!
Кой рай? На бебенцата със крилцата?
Или на мощните блестящи херувими?
Тези хора, дето са като децата,
ще пеят с тях във чудни рими...
Малко ли са или ще са много,
кои ли ще са там повярвали, че Бога
не е злодей! Безсмислено и строго
не съди самоцелно в тога...
Осъди своя Син възлюбен,
наместо нас да хвърли в мрака
и в царството на светлината, чуден,
застанал е на прага и ни чака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
