inara
45 649
20.10.2023 г., 21:24 ч.

Черногледство 

  Поезия
313 4 3

Когато вече нямаш нищо,

че чак се чувстваш омерзен,

животът ти – едно бунище,

погребва всеки следващ ден,

пребъркай джоба си отново –

дали е празен той все пак?

Тежи там, като къс олово,

последният пробит петак...

И с него няма как да купиш

ни вино, нито залък хляб,

та грам спасение да вкусиш

в безбожно бедния си свят...

Когато нямаш нищо вече

или така си мислиш ти,

огледай се за миг, човече,

петака в шепата стисни

и кръв докато пусне, стискай,

дордето здраво заболи!

И щом отвориш шепа, искай

и утре още да си жив,

защото нямаш друго ресто

освен надежда и мечти. 

 

Животът, мамка му, тъй често

е равнозначен на пари.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Черногледство или ужасен реализъм...
    Браво!
  • За да бъде усетен, черният цвят трябва да бъде нарисуван с жива болка. Ти си успяла да изградиш това внушение с помощта на думите, Ирка. В последните си произведения звучиш доста тъжно и безнадеждно. Много ми се иска да излезеш от тази емоционална дупка, независимо, че стиховете ти са прекрасни!👍❤️ Прегръщам те!🌹
  • Прегръщам те!
Предложения
: ??:??