Черногледство
Когато вече нямаш нищо,
че чак се чувстваш омерзен,
животът ти – едно бунище,
погребва всеки следващ ден,
пребъркай джоба си отново –
дали е празен той все пак?
Тежи там, като къс олово,
последният пробит петак...
И с него няма как да купиш
ни вино, нито залък хляб,
та грам спасение да вкусиш
в безбожно бедния си свят...
Когато нямаш нищо вече
или така си мислиш ти,
огледай се за миг, човече,
петака в шепата стисни
и кръв докато пусне, стискай,
дордето здраво заболи!
И щом отвориш шепа, искай
и утре още да си жив,
защото нямаш друго ресто
освен надежда и мечти.
Животът, мамка му, тъй често
е равнозначен на пари.
Свързани произведения
Comments
-
За да бъде усетен, черният цвят трябва да бъде нарисуван с жива болка. Ти си успяла да изградиш това внушение с помощта на думите, Ирка. В последните си произведения звучиш доста тъжно и безнадеждно. Много ми се иска да излезеш от тази емоционална дупка, независимо, че стиховете ти са прекрасни!👍❤️ Прегръщам те!🌹
-
Прегръщам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Браво!