17.10.2007 г., 14:11 ч.

Черноок блян  

  Поезия
591 0 4

Из спомените на едно дете
препускат бясни мечти.
Прашен път. Тропот. Бели коне
със сива грива и черни очи.


Само вятърът умee
да ги язди, да се грижи за тях.
Яростни са - нека повee,
нека се спре, щом ги е страх.


Залеза с тях ще погони,
после ще дирят звезди
из вечерните черни вагони...
Навярно с тях ще лети.


Когато е време, ще спрат,
вятърът знае песни приспивни.
И щом конете заспят,
нейде из земите дивни
в спомените на едно дете
ще вee тихичко и времето ще спре,
докато препускат детските мечти
към други коне с черни очи...

© Светла Живкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??