Oct 17, 2007, 2:11 PM

Черноок блян  

  Poetry
590 0 4

Из спомените на едно дете
препускат бясни мечти.
Прашен път. Тропот. Бели коне
със сива грива и черни очи.


Само вятърът умee
да ги язди, да се грижи за тях.
Яростни са - нека повee,
нека се спре, щом ги е страх.


Залеза с тях ще погони,
после ще дирят звезди
из вечерните черни вагони...
Навярно с тях ще лети.


Когато е време, ще спрат,
вятърът знае песни приспивни.
И щом конете заспят,
нейде из земите дивни
в спомените на едно дете
ще вee тихичко и времето ще спре,
докато препускат детските мечти
към други коне с черни очи...

© Светла Живкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??