Черноок блян
Из спомените на едно дете
препускат бясни мечти.
Прашен път. Тропот. Бели коне
със сива грива и черни очи.
Само вятърът умee
да ги язди, да се грижи за тях.
Яростни са - нека повee,
нека се спре, щом ги е страх.
Залеза с тях ще погони,
после ще дирят звезди
из вечерните черни вагони...
Навярно с тях ще лети.
Когато е време, ще спрат,
вятърът знае песни приспивни.
И щом конете заспят,
нейде из земите дивни
в спомените на едно дете
ще вee тихичко и времето ще спре,
докато препускат детските мечти
към други коне с черни очи...
© Светла Живкова All rights reserved.
