22.08.2008 г., 10:40 ч.

Червена роза 

  Поезия » Любовна
5.0 / 5
772 0 6
Беше топъл летен ден,
слънцето галеше нежно косите ми,
аз бързах, имах среща с теб
и пламъчета трепкаха игриво в очите ми.
Сърцето ми препускаше щуро,
кръвта бушуваше като ураган,
случваше ми се някакво чудо,
ти все пак си истина, а не жадуван блян.
Погледна ме нежно - за мен бе непознато,
прегърна ме топло - за добре дошла
и вместо аз да носех нещо, дори и малко,
ти ми подаде червена роза в ръка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Филипова Всички права запазени

Предложения
  • Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
  • Не съм разумна. Няма за кога. Разнищи ми се усмирителната риза. Търпението се сдоби с рога. И милост...
  • Сънувах, че небето ми се рони. И падаха, и падаха звезди. А покрай мен препускаха сезоните, прегазва...

Още произведения »