Червена роза
Беше топъл летен ден,
слънцето галеше нежно косите ми,
аз бързах, имах среща с теб
и пламъчета трепкаха игриво в очите ми.
Сърцето ми препускаше щуро,
кръвта бушуваше като ураган,
случваше ми се някакво чудо,
ти все пак си истина, а не жадуван блян.
Погледна ме нежно - за мен бе непознато,
прегърна ме топло - за добре дошла
и вместо аз да носех нещо, дори и малко,
ти ми подаде червена роза в ръка.
Тя бе всичко за мене,
частица от теб имах до себе си аз
и сега я поглеждам с умиление,
знак на любовта е тя за нас.
Ще я пазя като очите си - обещавам,
ще я милвам и говоря като на малко дете,
тя винаги за мен ще остане
мостът от твоето до моето сърце.
слънцето галеше нежно косите ми,
аз бързах, имах среща с теб
и пламъчета трепкаха игриво в очите ми.
Сърцето ми препускаше щуро,
кръвта бушуваше като ураган,
случваше ми се някакво чудо,
ти все пак си истина, а не жадуван блян.
Погледна ме нежно - за мен бе непознато,
прегърна ме топло - за добре дошла
и вместо аз да носех нещо, дори и малко,
ти ми подаде червена роза в ръка.
Тя бе всичко за мене,
частица от теб имах до себе си аз
и сега я поглеждам с умиление,
знак на любовта е тя за нас.
Ще я пазя като очите си - обещавам,
ще я милвам и говоря като на малко дете,
тя винаги за мен ще остане
мостът от твоето до моето сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Филипова Всички права запазени
