хриско (Христина Филипова)
44 499
22.08.2008 г., 10:40 ч.

Червена роза 

  Поезия » Любовна
725 0 6
Беше топъл летен ден,
слънцето галеше нежно косите ми,
аз бързах, имах среща с теб
и пламъчета трепкаха игриво в очите ми.

Сърцето ми препускаше щуро,
кръвта бушуваше като ураган,
случваше ми се някакво чудо,
ти все пак си истина, а не жадуван блян.

Погледна ме нежно - за мен бе непознато,
прегърна ме топло - за добре дошла
и вместо аз да носех нещо, дори и малко,
ти ми подаде червена роза в ръка.

Тя бе всичко за мене,
частица от теб имах до себе си аз
и сега я поглеждам с умиление,
знак на любовта е тя за нас.

Ще я пазя като очите си - обещавам,
ще я милвам и говоря като на малко дете,
тя винаги за мен ще остане
мостът от твоето до моето сърце.

© Христина Филипова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??