Червена роза
Беше топъл летен ден,
слънцето галеше нежно косите ми,
аз бързах, имах среща с теб
и пламъчета трепкаха игриво в очите ми.
Сърцето ми препускаше щуро,
кръвта бушуваше като ураган,
случваше ми се някакво чудо,
ти все пак си истина, а не жадуван блян.
Погледна ме нежно - за мен бе непознато,
прегърна ме топло - за добре дошла
и вместо аз да носех нещо, дори и малко,
ти ми подаде червена роза в ръка.
Тя бе всичко за мене,
частица от теб имах до себе си аз
и сега я поглеждам с умиление,
знак на любовта е тя за нас.
Ще я пазя като очите си - обещавам,
ще я милвам и говоря като на малко дете,
тя винаги за мен ще остане
мостът от твоето до моето сърце.
слънцето галеше нежно косите ми,
аз бързах, имах среща с теб
и пламъчета трепкаха игриво в очите ми.
Сърцето ми препускаше щуро,
кръвта бушуваше като ураган,
случваше ми се някакво чудо,
ти все пак си истина, а не жадуван блян.
Погледна ме нежно - за мен бе непознато,
прегърна ме топло - за добре дошла
и вместо аз да носех нещо, дори и малко,
ти ми подаде червена роза в ръка.
Тя бе всичко за мене,
частица от теб имах до себе си аз
и сега я поглеждам с умиление,
знак на любовта е тя за нас.
Ще я пазя като очите си - обещавам,
ще я милвам и говоря като на малко дете,
тя винаги за мен ще остане
мостът от твоето до моето сърце.
© Христина Филипова All rights reserved.
