Червено

Цвят дълбок и много любим,

на топло в мислите завит, незабравим.

Изпраща те в свят безкраен,

той е следата от онзи спомен таен.

Всичко поглъща и само иска,

но нещо желано вътре в теб притиска...

Оставя след себе си голяма празнина,

а чувствата така големи са, цяла долина...

Казват, че това е цветът на любовта,

а за мен е само във вените

адреналина, лудостта.

Сладко изкушение, цвят потаен,

но той ще обещае ли, че ще е завинаги, безкраен?

Всичко слива се в едно

и той спуска се нежно надолу по моето бедро.

Илюзията сладка пускаш по огненото тяло с кубче лед,

а аз пак и пак избирам само теб...

                                                                                      Е. Х.