Червеното мастило

18.05.2010 г., 17:23 ч.

Поезия » Любовна

625 0 3

(Продължение към "Кървава история")

Отново назад се връщам,

отново болката изпитвам.

Сърцето ми за тебе пак тупти,

раната в него за тебе кърви.

С кръвта си думите пиша,

с кръвта разказвам любовта.

Светът ми в онзи ден се срина

и слънцето дори за теб помръкна.

От мъка небето за тебе заплака,

дъждът със сълзите ми се сля.

Тичайки по улици пусти,

търсех от теб останали следи.

И тичах и падах,

и падах и ставах,

в локвите мътни без тебе се давех.

Болката тихо отвътре гризеше,

любовта ми към тебе по малко крадеше.

Отне ми дори и дните мрака,

с нощите в едно се сляха.

Там нейде и надеждата умря,

след нея бавно гаснеше душата.

Ала червеното мастило тука свършва

и, с риск отново да сгреша,

последни думи ще напиша -

" За теб преди умирах

и отново ще умра! "

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.