Червеното мастило
(Продължение към "Кървава история")
Отново назад се връщам,
отново болката изпитвам.
Сърцето ми за тебе пак тупти,
раната в него за тебе кърви.
С кръвта си думите пиша,
с кръвта разказвам любовта.
Светът ми в онзи ден се срина
и слънцето дори за теб помръкна.
От мъка небето за тебе заплака,
дъждът със сълзите ми се сля.
Тичайки по улици пусти,
търсех от теб останали следи.
И тичах и падах,
и падах и ставах,
в локвите мътни без тебе се давех.
Болката тихо отвътре гризеше,
любовта ми към тебе по малко крадеше.
Отне ми дори и дните мрака,
с нощите в едно се сляха.
Там нейде и надеждата умря,
след нея бавно гаснеше душата.
Ала червеното мастило тука свършва
и, с риск отново да сгреша,
последни думи ще напиша -
" За теб преди умирах
и отново ще умра! "
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Петков Всички права запазени
