Червило от тъга
На устните ти, пурпурно червило,
изваяно до съвършенство тяло,
но своето сърце добре си скрила
защото много болка е видяло...
Не вярваш вече на фалшиви обещания,
на скъпите коли и срещи,
на нощите пропити със стенания,
на романтичните и ароматни свещи.
Виждат в тебе само външността
и гледат те, като скъп трофей,
а ти не искаш единствено страстта
под поредния кристален полилей...
Търсиш любов, илюзия, изкуство -
Всеки път обаче тях ги нямаше...
Не открила пак взаимност, чувство,
в поредния капан попадаше.
Постепенно се превърна във красива вещ,
украшение за чужда стая,
топлина ти търсеше, но единствено копнеж
откриваше за тялото накрая...
Сега си друга, някак по-луксозна.
Опаковката прекрасна е... но празна...
Всичко е една фалшива поза,
всеки ден различно си... еднообразна...
Единствено когато се гримираш
с червилото от пурпурна тъга,
една сълза в окото си изтриваш -
Сълза от болка и от самота...
18.06.2014.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
