Чест
ЧЕСТ
Все някой край мене се мръщи,
че дом съградил съм от пясък.
А други строили са къщи -
моите рухвали с трясък.
Без обич дом съм изграждал.
Кукувал съм в чужди гнезда.
В темели друг сянка е вграждал,
а моята летяла след всяка звезда.
Дървета плодни съм сял.
Някои ги тайно беряха.
А друг, хляб от ръката ми ял -
злобно ругал моята стряха.
Старите дънери са моите къщи,
а покрив - златисти листа.
Въпросът е един и същи.
Дали съм мъжът на честта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
