26.11.2008 г., 10:37

Честито, моя рана завинаги...

1.3K 0 2

Честито, мое мило момче.
Честито, моя тъжна любов.
Честито за живота ти нов.
Нека щастие и вино за тебе тече.

Честит ден рожден, моя рана.
Празнуваш ли някъде? С някой пиян...
Щастлив ли си? Добре ли си? Сам.
Честито, моя любов неразбрана.

Честито и нека бъдеш щастлив.
Ти сам пожела да си далече от мен.
В безумния си живот, от теб сътворен.
Аз оставам тук със спомена сив.

Честито пълнолетие, честита свобода.
Живей пълноценно, но май, че е късно.
Прекалено много злоба в съзнанието мръсно.
Да пием... За теб, за мойта празнота.

Честито, лъжецо. Лъжи, че добре си.
Дано наистина на съвестта ти не тежи.
Дано не се интересуваш, че мен натъжи.
Не искам да зная даже къде си.

За твое здраве вино в чашата потича.
Бъди щастлив, мое минало свято.
А аз ще стоя отстрани. Непозната.
Тихо ще гледам, малко ще плача и теб ще обичам...

П.С. Искаше ми се да бъда с теб и в този ден... Искаше ми се да ти пожелая всичко, което мисля и чувствам... Ти просто ми отне шанса, моя единствена любов... Завинаги... Както ти обещах... Обичам те, бебе... Боли...

                                                                                                                                    23.11.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дишай!!! Всичко си идва на мястото- рано или късно, по един или друг начин.

  • мога да те разбера....но той не те заслужава,просто продължи напред.Знам,че е трудно!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...