Чета с очи, с душа чета душата ти
Ще продължа да ти пиша -
за теб,
за мен,
на теб -
за мен,
от мен -
до теб,
но със очи... А ти ми говори.
С душа чети и ми разказвай,
под замечтаните стрехи,
унесени по топлите комини.
Разказвай ми за себе си,
за мен.
На мен -
за теб.
Чети с очи, с душа чети
душата ми и говори,
разказвай им на птиците
за топлите ми две следи
в очите ти. Небе кърви...
А вятърът си точи ноктите
в измръзнали гнезда.
Къде си ти?!
Къде съм аз?!
Каква беда прогони птиците
от тук?! Напук врабците
чистят есенните рани на небето.
Морето бялата си сол
между скалите крие.
Чети с очи, с душа чети -
душата ми и после им разказвай...
Ще се завърнат в старите гнезда,
под замечтаните стрехи.
Не се плаши! Ще ни познаят!
Дори небето да ни отрече.
Кому е нужно пустото небе,
без полета на птичите криле -
като река, затворена в бетон?!
Не се плаши! Ще ни познаят!
Дори земя да се разцепи в стон.
Кому е нужна ялова земя,
щом няма по дърветата гнезда?!
Кому е нужно синьото небе,
ако с очите си едно дете
от синьото не може да гребе
и да го напълни в мъничките шепи?!
Чета с очи, с душа чета
душата ти и чакам птиците -
за теб,
за мен,
за нас да им разкажа...
за теб,
за мен,
на теб -
за мен,
от мен -
до теб,
но със очи... А ти ми говори.
С душа чети и ми разказвай,
под замечтаните стрехи,
унесени по топлите комини.
Разказвай ми за себе си,
за мен.
На мен -
за теб.
Чети с очи, с душа чети
душата ми и говори,
разказвай им на птиците
за топлите ми две следи
в очите ти. Небе кърви...
А вятърът си точи ноктите
в измръзнали гнезда.
Къде си ти?!
Къде съм аз?!
Каква беда прогони птиците
от тук?! Напук врабците
чистят есенните рани на небето.
Морето бялата си сол
между скалите крие.
Чети с очи, с душа чети -
душата ми и после им разказвай...
Ще се завърнат в старите гнезда,
под замечтаните стрехи.
Не се плаши! Ще ни познаят!
Дори небето да ни отрече.
Кому е нужно пустото небе,
без полета на птичите криле -
като река, затворена в бетон?!
Не се плаши! Ще ни познаят!
Дори земя да се разцепи в стон.
Кому е нужна ялова земя,
щом няма по дърветата гнезда?!
Кому е нужно синьото небе,
ако с очите си едно дете
от синьото не може да гребе
и да го напълни в мъничките шепи?!
Чета с очи, с душа чета
душата ти и чакам птиците -
за теб,
за мен,
за нас да им разкажа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
