16.01.2010 г., 11:51

Чета си аз

1.5K 0 10
Чета си аз, чета си аз
една голяма книжка.
Цял ден си я чета на глас
и цяла нощ я мисля.

Живот се казва. Стар сюжет,
и образи, и слово.
И толкова народ я чел,
и пак е като нова. 

Прелиствам чинно: бре, къде
е таз глава за Рая?
Не би.
Но хубавото е,
че вече съм към края.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много съм пропуснала аз с този тъп грип!
    Ама затова, сега чета ли чета!
  • И все ще я четем, и след нас други!

    Ама дай да не бързаме толкова, а?
  • да...и мъдро, и тъжно...
    Дай, Боже още дълго да я четеш...
  • Продължавай да прелистваш книгата,
    а пръстите ти щом се уморят,
    намокри ги в Обичните сълзи, чисти,
    които стиховете ти очите ни поят!
    Райсън*!
  • Хеееей, Райчо! Пак ме докосна по тънката струна и зазвучах като камертон.
    Бъди!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...