16 янв. 2010 г., 11:51

Чета си аз

1.5K 0 10
Чета си аз, чета си аз
една голяма книжка.
Цял ден си я чета на глас
и цяла нощ я мисля.

Живот се казва. Стар сюжет,
и образи, и слово.
И толкова народ я чел,
и пак е като нова. 

Прелиствам чинно: бре, къде
е таз глава за Рая?
Не би.
Но хубавото е,
че вече съм към края.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много съм пропуснала аз с този тъп грип!
    Ама затова, сега чета ли чета!
  • И все ще я четем, и след нас други!

    Ама дай да не бързаме толкова, а?
  • да...и мъдро, и тъжно...
    Дай, Боже още дълго да я четеш...
  • Продължавай да прелистваш книгата,
    а пръстите ти щом се уморят,
    намокри ги в Обичните сълзи, чисти,
    които стиховете ти очите ни поят!
    Райсън*!
  • Хеееей, Райчо! Пак ме докосна по тънката струна и зазвучах като камертон.
    Бъди!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...