16 янв. 2010 г., 11:51

Чета си аз 

  Поэзия » Другая
997 0 10
Чета си аз, чета си аз
една голяма книжка.
Цял ден си я чета на глас
и цяла нощ я мисля.

Живот се казва. Стар сюжет,
и образи, и слово.
И толкова народ я чел,
и пак е като нова. 

Прелиствам чинно: бре, къде
е таз глава за Рая?
Не би.
Но хубавото е,
че вече съм към края.

 

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много съм пропуснала аз с този тъп грип!
    Ама затова, сега чета ли чета!
  • И все ще я четем, и след нас други!

    Ама дай да не бързаме толкова, а?
  • да...и мъдро, и тъжно...
    Дай, Боже още дълго да я четеш...
  • Продължавай да прелистваш книгата,
    а пръстите ти щом се уморят,
    намокри ги в Обичните сълзи, чисти,
    които стиховете ти очите ни поят!
    Райсън*!
  • Хеееей, Райчо! Пак ме докосна по тънката струна и зазвучах като камертон.
    Бъди!!!
  • Това за края не е много сигурно! Може още дълго да я прелистваш тази книга!
  • Живот се казва. Стар сюжет,
    и образи, и слово.
    И толкова народ я чел,
    и пак е като нова.

    Не я мисли!
    Красива, грозна...просто твоя книга
    животът е това, което
    напишеш върху нея и речеш си: Стига!!
  • И колко народ още ще я чете! Поздрави и усмивки!
  • Поздрав!
  • Райчо, знаеш ли какво...той и Ада може да не е толкова зле, но така казват...за да не стане навалица и там...
    ...а сега сериозно - мисля си, че ще да сме живяли добре, ако поне половината от нещата, които сме направили...бихме ги направили отново, ако ни дадат тази възможност!
    Поздрави, приятелю!
    Бъди!
Предложения
: ??:??