16 янв. 2010 г., 11:51

Чета си аз

1.5K 0 10
Чета си аз, чета си аз
една голяма книжка.
Цял ден си я чета на глас
и цяла нощ я мисля.

Живот се казва. Стар сюжет,
и образи, и слово.
И толкова народ я чел,
и пак е като нова. 

Прелиствам чинно: бре, къде
е таз глава за Рая?
Не би.
Но хубавото е,
че вече съм към края.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много съм пропуснала аз с този тъп грип!
    Ама затова, сега чета ли чета!
  • И все ще я четем, и след нас други!

    Ама дай да не бързаме толкова, а?
  • да...и мъдро, и тъжно...
    Дай, Боже още дълго да я четеш...
  • Продължавай да прелистваш книгата,
    а пръстите ти щом се уморят,
    намокри ги в Обичните сълзи, чисти,
    които стиховете ти очите ни поят!
    Райсън*!
  • Хеееей, Райчо! Пак ме докосна по тънката струна и зазвучах като камертон.
    Бъди!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...