10.09.2006 г., 0:30

Чети бавно!

1.1K 0 1
Леко дъх поеми
и погледни какво ти показвам:
                          със своята чудна бяла магия
              цяла Рила облак полазва...

Стъпвай леко!
Със своите зъбери
                и скалисти пътеки и страшни дерета
        много в Пирина беля са намерили....

Вдишвай дълбоко
доде имаш сили
                на Родопите кристалния аромат - 
     няма къде другаде да го дириш!

Гледай добре
и всяка картина попивай,
                  само в Балкана ще видиш поляни,
      на които хиляди със своята кръв история са писали...

Внимателно взимай,
защото малко остана
                     от онова, което дедите ни 
                   завещаха,

Не питай защо -
никой няма да ти каже
                      всички мълчат и в лицата им
         да крещиш даже...

Не ме питай и мен,
че мен ме боли много,
                   всичко се променя, но се променя
             към по-лошо!

Чети бавно,
ако трябва пак го направи,
                       защото ако не аз, или ако не ти -
   няма кой всичко това да промени!



09/09/2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко си права!Този стих много ме развълнува. Прочетох си го няколко пъти...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...