Чети ми
Чети ми приказка - за сън,
седни на стола ми отляво,
сърцето ми сега кънти,
ще чуеш ако е заспало.
Все чаках принца. Не дойде -
по пътя конят му се спънал...
И ти ли мислиш, че дете
останала съм и жадувам
да се загубя в тишина,
да пръсна хиляди трошици,
да ме открие Любовта
във кулата висока, да съм птица?...
Години сто да съм заспала,
да се събудя със целувка.
Душата стара, онемяла
да полети с орлица дръзка.
Чети ми! Нека да мечтая -
те, приказките са щастливи
и няма кой да наранява,
в тях Демоните са убити.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
