Четири сезона Любов
С Теб пролетта е нежен вишнев цвят,
полепнал по малиновите устни;
върху копнежите ни - чуден аромат
на жажда за докосване, се спуска.
С Теб, щастливите сълзи, са ято птици,
долитащи по родните места.
А тъй уютно - в уморените зеници,
надежди свиват своите гнезда.
С Теб Лятото е позлатено зърно,
разлистена гора и изумруден плаж.
С Теб не чакам изгрева, да върне
на заминаването тъжния мираж...
И шепотът на стъпалата боси
сред влюбените стръкчета трева,
приспива в мен тревожните въпроси
с милувки на прегърнати тела...
С Теб есента е чепка кехлибар
от натежалата до плочника лозница;
С Теб, тя е дъхав, омагьосващ дар
и гукаща под стряха гълъбица...
С Теб, есента е златна нежност
в очите ти, в притихналите длани;
съмненията - нейде в неизбежното,
разпръсват се като кресливи врани...
С Теб, зимата е бяла тишина,
под пухкава завивка спящи истини;
С Теб - измежду купища писма,
само твоето, е „с Обич, до поискване”...
С Теб Любовта е четири сезона
и всичките, до болка са ми нужни.
Дори раздялата – ах, тази беладона,
в смъртта, ги прави още по-задружни...
Кирил Ганчев / Кирето /, 30.08.2018 г., Бургас
10 ч. 58 мин.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
