Aug 31, 2018, 3:11 PM

Четири сезона Любов 

  Poetry » Love
1949 8 13

 

С Теб пролетта е нежен вишнев цвят,

полепнал по малиновите устни;

върху  копнежите ни - чуден аромат

на жажда за докосване, се спуска.

С Теб, щастливите сълзи, са ято птици,

долитащи по родните места.

А  тъй уютно - в уморените зеници,

надежди свиват своите гнезда.

 

С Теб Лятото е позлатено зърно,

разлистена гора и изумруден плаж.

С Теб не чакам изгрева,  да върне

на заминаването тъжния мираж...

И  шепотът на стъпалата боси

сред влюбените стръкчета трева,

приспива в мен  тревожните въпроси

с милувки на  прегърнати тела...

 

С Теб есента е чепка кехлибар

от натежалата до плочника лозница;

С Теб, тя е дъхав, омагьосващ дар

и гукаща под стряха гълъбица...

С Теб, есента е златна нежност

в очите ти, в притихналите длани;

съмненията - нейде в неизбежното,

разпръсват се като кресливи врани...

 

С Теб, зимата е бяла тишина,

под пухкава завивка спящи истини;

С Теб - измежду купища писма,

само твоето, е „с Обич, до поискване”...

 

С Теб Любовта е четири сезона

и всичките, до болка са ми нужни.

Дори раздялата – ах, тази беладона,

в смъртта, ги прави още по-задружни...

 

Кирил Ганчев / Кирето /, 30.08.2018 г., Бургас

10 ч. 58 мин.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Кирил Ганчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??