5.02.2009 г., 11:44

Четвъртият райх

716 0 1
Чудя се какво става със света днес
хората са подложени на ежедневен стрес
много други са с малко акъл някой без
нова раса е в процес на синтез
стадото овце се контролира от елита
докато всеки кога ще се оправим се пита
демокрацията е нищо повече от разделение
тя не носи от корупцията спасение
пирамида на социалните класи при това легална
малко хора виждат системата брутална
създадена на малко хора много власт да даде
системата е враг на всеки - възрастен или дете
медиите под техен контрол ежедневно ни зомбират
телевизора е създаден от хора целящи да ни хипнотизират
във екрана с предавания забавни
да не мислим много да сме бавни
мисловно и мъртви душевно
мачкат ни всякак и ежедневно
не си ли се чудил защо винаги има пари за забавления
а за болници и училища се разчита само на дарения
елитът иска глупаво неосъзнато население
оформят още от дете твоето мнение
на такова каквото те искат
още от училище започват да те притискат
фалшиви знания от учебниците учиш
под предтекст че без тях в живота няма да сполучиш
започваш работа и вече си истински роб
работиш и плащаш данъци до гроб
парите се печатат от дългове на държавата
които постоянно се увеличават и то здравата
следователно всичко поскъпва и всички ние
наливаме пари на елита който зад политиците се крие
50 процента от парите в света се намират в 2 % от хората стресна се май
време е да се осъзнаем и на четвъртия райх да сложим край

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Воденичаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...