Feb 5, 2009, 11:44 AM

Четвъртият райх

  Poetry » Other
715 0 1
Чудя се какво става със света днес
хората са подложени на ежедневен стрес
много други са с малко акъл някой без
нова раса е в процес на синтез
стадото овце се контролира от елита
докато всеки кога ще се оправим се пита
демокрацията е нищо повече от разделение
тя не носи от корупцията спасение
пирамида на социалните класи при това легална
малко хора виждат системата брутална
създадена на малко хора много власт да даде
системата е враг на всеки - възрастен или дете
медиите под техен контрол ежедневно ни зомбират
телевизора е създаден от хора целящи да ни хипнотизират
във екрана с предавания забавни
да не мислим много да сме бавни
мисловно и мъртви душевно
мачкат ни всякак и ежедневно
не си ли се чудил защо винаги има пари за забавления
а за болници и училища се разчита само на дарения
елитът иска глупаво неосъзнато население
оформят още от дете твоето мнение
на такова каквото те искат
още от училище започват да те притискат
фалшиви знания от учебниците учиш
под предтекст че без тях в живота няма да сполучиш
започваш работа и вече си истински роб
работиш и плащаш данъци до гроб
парите се печатат от дългове на държавата
които постоянно се увеличават и то здравата
следователно всичко поскъпва и всички ние
наливаме пари на елита който зад политиците се крие
50 процента от парите в света се намират в 2 % от хората стресна се май
време е да се осъзнаем и на четвъртия райх да сложим край

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Воденичаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....