29.07.2008 г., 11:56

Чичо Гошо е пазач

853 0 3
 

Чичо Гошо е пазач.

Пази от зори до здрач

една царевична нива.

После два-три дни почива.

 

 

Има си другарче - Спас -

бойно куче с мощен глас -

цял ден плаши малки птички

в избуелите тревички.

 

 

Както си седеше днес,

тук на сянка с своя пес

и полека се унесе,

страшен грохот го разтресе.

 

 

Спас нададе смъртен вой.

Скочи Гошо - пръв герой.

Грабна пушката си стара

и започна да се кара:

 

 

"Ах, вий гадни хулигани.

Чичо Гошо ще ви хване.

Бягайте - насъсках Спас -

и да спрете чак у вас!"

 

 

Спас погледна Гошо жално

и избяга най-нахално.

Ала Гошо не се плаши

от жестоките апаши.

 

 

Стисна пушката си здраво

и завика: "Нямаш право!

Ей сега ще те нападна!"

Пушката му се разпадна...

 

 

А крадецът приближава.

В царевицата прошава,

мърда в едрата трева.

Гошо му се дорева.

 

 

Той от ужас затрепери.

Мята пушка де намери.

И побягна в този час.

Тръгна да догони Спас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Y. Panda Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ех тоя Чичо Гошо мн смешен бе (:
  • Хуква бясно Гошо през полето...
    лудо тупка му от страх сърцето.
    Само ако знайше кой го разтрепери,
    място нямаше от срам да си намери!
    Там, от храстите, изскочи дългоушко -
    зайче бяло, малък непослушко!

    Веселко е при теб!
  • Хареса ми! Благодаря за дозата весело настроение! И продължавай! Хората се нуждаят и от малко смях! Поздрави от мен!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...