14.03.2020 г., 20:24

Чиракът на Дявола

1K 0 0

Чиракът на Дявола дойде - 

 уродлив Меркурий без криле

 хилаво брадясало джудже 

 с комплект за първа помощ за сърце.

 

 С гротескно криви плашещи зъби

 болезнено да ми напомнят 

 как съвършено съблазнителна 

 на господаря му усмивката ме кани.

 

С език до задъхване сух, изтощен

да каже как страстно целува 

лукавият тих господар на греха,

как моите устни жадува.

 

С коси, омазнени от тежкия труд,

в безредие страшно хвърчащи -

в болезнен контраст с лицемерния студ 

на късите дяволски косми.

 

С несъразмерно мънички ръце -

да не забравя как прегръща Дявола ;

с очи, покрити със стъкло небесносиньо -

да страдам за чернилката на пъкъла.

 

С отворено разбиращо сърце -

да обясни защо ме Дявола избягва

и същите чувствителни ръце -

да не забравям как ме е докосвал.

 

Дойде набързо да ми сподели, 

че Дяволът уплашен е и чака 

сърцето му без срам да позволи 

да предаде за своя Ангел мрака...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Станева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...