Чиракът на Дявола дойде - 

 уродлив Меркурий без криле

 хилаво брадясало джудже 

 с комплект за първа помощ за сърце.

 С гротескно криви плашещи зъби

 болезнено да ми напомнят 

 как съвършено съблазнителна 

 на господаря му усмивката ме кани.

С език до задъхване сух, изтощен

да каже как страстно целува 

лукавият тих господар на греха,

как моите устни жадува.

С коси, омазнени от тежкия труд,

в безредие страшно хвърчащи -

в болезнен контраст с лицемерния студ 

на късите дяволски косми.

С несъразмерно мънички ръце -

да не забравя как прегръща Дявола ;

с очи, покрити със стъкло небесносиньо -

да страдам за чернилката на пъкъла.

С отворено разбиращо сърце -

да обясни защо ме Дявола избягва

и същите чувствителни ръце -

да не забравям как ме е докосвал.

Дойде набързо да ми сподели, 

че Дяволът уплашен е и чака 

сърцето му без срам да позволи 

да предаде за своя Ангел мрака...