21.01.2015 г., 20:44

Числото на звяра

732 0 0

Не се научих да мълча, когато знам

и стъпвам на емоции  отлъчни.

Не се залях със чуждия катран…

и думите що лепнат ме измъчват.

 

Не тегля истини наравно със лъжи…

очите ни понякога са слепи.

Ушите  със перцата ги гали,

особено ако са на поети.

 

Не тръгнеш ли към себе си без срам,

захвърлил суетата в грешна чаша.

Опълчиш ли се ти на онзи звяр

и трите му шестици в звездна каша…

 

Ще разбереш едно – намерен си,

макар да си бил в егото загубен.

Животът е учител със сърце …

но трябва да си в себе си  пробуден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...