Jan 21, 2015, 8:44 PM

Числото на звяра

  Poetry » Love
734 0 0

Не се научих да мълча, когато знам

и стъпвам на емоции  отлъчни.

Не се залях със чуждия катран…

и думите що лепнат ме измъчват.

 

Не тегля истини наравно със лъжи…

очите ни понякога са слепи.

Ушите  със перцата ги гали,

особено ако са на поети.

 

Не тръгнеш ли към себе си без срам,

захвърлил суетата в грешна чаша.

Опълчиш ли се ти на онзи звяр

и трите му шестици в звездна каша…

 

Ще разбереш едно – намерен си,

макар да си бил в егото загубен.

Животът е учител със сърце …

но трябва да си в себе си  пробуден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...