9.06.2007 г., 12:12

ЧИСТА СЪМ

946 0 21




От сърцето оставям във римите,
непосяла омраза в душата.
Непознати остават любимите.
С никого не потърсих разплата.


Изкушавам се, щом запустея
да изтръгна пелина от корен.
Викам с поглед, ако онемея.
Грях прощавам - дори и несторен.


Неразумна не съм, но съм слаба
и понякога плача нескрито.
Не превръщам принцесата в жаба.
Не отпивам, ако е напито.


И съм чиста - добра или лоша
/не говоря със думи големи/.
Скъпа съм, но не струвам три гроша.
Всичко казват очите ми неми.


08.06.2007 г.
Д.Дечева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава си Дарче и истинска!Продължавай все така!!!
  • Щом такива чисти хора съществуват, то ние, грешниците трябва да потънем в дън земята тогава... Поздравявам те!
  • Страхотно!!!
  • Сянката е стимул за растежа
    стига да е буден в теб стремежа.
    Просто леко пропълзи в страни
    и расти, расти, расти
    ПРЕКРАСНО ЦВЕТЕ.
  • Въй, сестро! Кът съ упиче книгъта и нъ мен дъ метнеш през връо идна. Дъ ни мъ забрайш, щот посли глобявъм. Жистоку.
    Сига за биляшките. Они ти пишат двойки. И нъ мен също. Мъ язе съм са заинатил и не тургам биляшки. И нъ теп нема дъ ти тургам. И шес немъ. Мое само дъ ти съ пококорча весило.

    Много хубав стих, Дари!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...