Чистачът на обувки
Седи на тротоара
на столче от паве
цял ден, за да изкара
за хляб и за кафе.
Стар вече е, но нищо –
и туй е занаят,
навън, край парка пищен
под златен листопад.
Лицето под каскета –
невидимо, мълчи.
Невзрачен – в дрехи вехти
боята не личи.
Кутийки, четки, стойка –
привичен инвентар.
Сред гъсталака сойка
напява с хъс и жар.
Чертите, нявга дръзки,
смирени от тъга.
Бомбе, подметка, връзки
света му са сега.
От калните обувки
шедьоври той твори
и с четката милувки
раздава без пари.
Професията стара
превърнал в храм така,
се скланя пред олтара
на хорските крака.
Но ако прав застане,
ще бъде по-висок,
дори и от камбана
на някой купол строг.
Дали ще го измести
в модерния ни век
три-де обувкотестер
с изкуствен интелект?
Не иска и да знае –
с лимит ограничен,
животът ни река е,
миг къс – и изтече!
Ще ни остави спомен
за неуморен труд,
приведен, блед и скромен
в пек летен, в зимен студ,
да служи без преструвки
дал някога обет,
чистачът на обувки –
художник и поет.
28.08.2025, 09:13 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
