2.04.2023 г., 14:13 ч.

Човеци? 

  Поезия » Друга
264 0 1

Толкова много луни

с облаци тъмни закрихме.

Толкова горчиви сълзи

в очите самотни стопихме.

Толкова усмивки фалшиви 

по устните десетилетия бяха,

скриваха чувствата диви

после горяха. Изтляха.

Не казвахме истини страшни,

а сладки лъжи и заблуди.

Бродихме по улици прашни,

вярвайки дълго в абсурди.

Бяхме човеци? Не бяхме.

А можеше да имаме всичко.

Ако обичахме само.

Щяхме да светим. Различно.

 

© Анелия Тушкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??