Apr 2, 2023, 2:13 PM

Човеци? 

  Poetry » Other
283 0 1

Толкова много луни

с облаци тъмни закрихме.

Толкова горчиви сълзи

в очите самотни стопихме.

Толкова усмивки фалшиви 

по устните десетилетия бяха,

скриваха чувствата диви

после горяха. Изтляха.

Не казвахме истини страшни,

а сладки лъжи и заблуди.

Бродихме по улици прашни,

вярвайки дълго в абсурди.

Бяхме човеци? Не бяхме.

А можеше да имаме всичко.

Ако обичахме само.

Щяхме да светим. Различно.

 

© Анелия Тушкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??