Човеци?
698
0
1
Толкова много луни
с облаци тъмни закрихме.
Толкова горчиви сълзи
в очите самотни стопихме.
Толкова усмивки фалшиви
по устните десетилетия бяха,
скриваха чувствата диви
после горяха. Изтляха.
Не казвахме истини страшни,
а сладки лъжи и заблуди.
Бродихме по улици прашни,
вярвайки дълго в абсурди.
Бяхме човеци? Не бяхме.
А можеше да имаме всичко.
Ако обичахме само.
Щяхме да светим. Различно.
© Анелия Тушкова All rights reserved.
