6.06.2008 г., 21:09

Човеци (от конкурса "Идеалите на Ботев и 21 век" )

952 0 5

                                "Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата."

                                                                                 Христо Ботев

 

 

Кошмарно ме прорязаха в гърдите -

викът му, ехото му и заветът.

Тя, свободата, се печели с жертви,

макар човек да стреля по човека.

 

Ужасен идеал - през вековете -

пробудил се в тълпата като шепот.

Раздавал сила с пълните си шепи.

А после изкрещял с геройски екот.

 

И днес кънти в изтръпналите устни.

И стреля с дръзки думи тишината.

Да чуе Ботев, нека да ни чуе!

На двадесет и първи век децата!

 

Свободните!

И волните. Човеци.

Човеци в пълния пределен смисъл.

Да види Ботев, нека да ни види!.

Гвардейците на святата му мисъл!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!
    Поздрави!
  • Понятието "човеци" в 21 век е доста размътено....... и доста замъглено.. Човеци в истинския смисъл на думата май почти не останаха. Всички са някак еднотипни и сиви...Или поне повечето, но да не задълбаваме. Страхотен стих, който много ми хареса.
  • Благодаря А още повече искам да благодаря на Иглика Пеева, която ми каза за конкурса. Ех, жалко ,че не го пуснах точно на 2-ри юни. Но беше денят без публикации и се извинявам , че с ивестно закъснение ...
    Но много дължа именно на Ботев
  • Стихът ти е чудесен, макар да ми звучи малко утопично. Поздрави!
  • Тя, свободата, се печели с жертви,

    макар човек да стреля по човека.

    Не, не, не!!! Не мога да ти опиша колко ми хареса! Браво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...