6 июн. 2008 г., 21:09

Човеци (от конкурса "Идеалите на Ботев и 21 век" )

950 0 5

                                "Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата."

                                                                                 Христо Ботев

 

 

Кошмарно ме прорязаха в гърдите -

викът му, ехото му и заветът.

Тя, свободата, се печели с жертви,

макар човек да стреля по човека.

 

Ужасен идеал - през вековете -

пробудил се в тълпата като шепот.

Раздавал сила с пълните си шепи.

А после изкрещял с геройски екот.

 

И днес кънти в изтръпналите устни.

И стреля с дръзки думи тишината.

Да чуе Ботев, нека да ни чуе!

На двадесет и първи век децата!

 

Свободните!

И волните. Човеци.

Човеци в пълния пределен смисъл.

Да види Ботев, нека да ни види!.

Гвардейците на святата му мисъл!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах!
    Поздрави!
  • Понятието "човеци" в 21 век е доста размътено....... и доста замъглено.. Човеци в истинския смисъл на думата май почти не останаха. Всички са някак еднотипни и сиви...Или поне повечето, но да не задълбаваме. Страхотен стих, който много ми хареса.
  • Благодаря А още повече искам да благодаря на Иглика Пеева, която ми каза за конкурса. Ех, жалко ,че не го пуснах точно на 2-ри юни. Но беше денят без публикации и се извинявам , че с ивестно закъснение ...
    Но много дължа именно на Ботев
  • Стихът ти е чудесен, макар да ми звучи малко утопично. Поздрави!
  • Тя, свободата, се печели с жертви,

    макар човек да стреля по човека.

    Не, не, не!!! Не мога да ти опиша колко ми хареса! Браво!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...