6 jun 2008, 21:09

Човеци (от конкурса "Идеалите на Ботев и 21 век" )

  Poesía
951 0 5

                                "Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата."

                                                                                 Христо Ботев

 

 

Кошмарно ме прорязаха в гърдите -

викът му, ехото му и заветът.

Тя, свободата, се печели с жертви,

макар човек да стреля по човека.

 

Ужасен идеал - през вековете -

пробудил се в тълпата като шепот.

Раздавал сила с пълните си шепи.

А после изкрещял с геройски екот.

 

И днес кънти в изтръпналите устни.

И стреля с дръзки думи тишината.

Да чуе Ботев, нека да ни чуе!

На двадесет и първи век децата!

 

Свободните!

И волните. Човеци.

Човеци в пълния пределен смисъл.

Да види Ботев, нека да ни види!.

Гвардейците на святата му мисъл!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах!
    Поздрави!
  • Понятието "човеци" в 21 век е доста размътено....... и доста замъглено.. Човеци в истинския смисъл на думата май почти не останаха. Всички са някак еднотипни и сиви...Или поне повечето, но да не задълбаваме. Страхотен стих, който много ми хареса.
  • Благодаря А още повече искам да благодаря на Иглика Пеева, която ми каза за конкурса. Ех, жалко ,че не го пуснах точно на 2-ри юни. Но беше денят без публикации и се извинявам , че с ивестно закъснение ...
    Но много дължа именно на Ботев
  • Стихът ти е чудесен, макар да ми звучи малко утопично. Поздрави!
  • Тя, свободата, се печели с жертви,

    макар човек да стреля по човека.

    Не, не, не!!! Не мога да ти опиша колко ми хареса! Браво!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...