Човек
Аз бях човек, като онези всички хора,
които дишат, радват се и плачат,
ала животът ме ограби твърде много,
за да успея да се вдигна на крака.
Аз бях човек и бях обичана,
аз вярвах до последно в любовта,
в приятелството и чертаех дните,
на светло бъдеще и мирна старота.
Не всеки път по план се получава,
и като буря неочаквана среднощна,
плесникът на живота те отвява
на пътя ти в ответната посока.
Приятели-предатели загубих.
Усетих много удари в гърба,
прашинките от моята наивност
превърнаха очите ми в мъгла.
Аз бях човек... бях истински човек,
сега сама останах да се скитам
и нощем аз поглеждам към небето,
а там единствено звезди фалшиви виждам.
които дишат, радват се и плачат,
ала животът ме ограби твърде много,
за да успея да се вдигна на крака.
Аз бях човек и бях обичана,
аз вярвах до последно в любовта,
в приятелството и чертаех дните,
на светло бъдеще и мирна старота.
Не всеки път по план се получава,
и като буря неочаквана среднощна,
плесникът на живота те отвява
на пътя ти в ответната посока.
Приятели-предатели загубих.
Усетих много удари в гърба,
прашинките от моята наивност
превърнаха очите ми в мъгла.
Аз бях човек... бях истински човек,
сега сама останах да се скитам
и нощем аз поглеждам към небето,
а там единствено звезди фалшиви виждам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
