Човек
(ekstasis и Самодива)
Човек е просто – късче чудна вяра,
захвърлена в игрите на съдбата,
подхлъзва се във огъня и зара
със порива в очите си замята...
Човекът е прашинка светлина,
копнеж и дъх, усмивка на зората,
безмилостно пленен от ориста
надежди на гърба си да намята.
И в ямурлук от скътани стремежи,
той с изгрева душата си повива
и пътят, дето често му се ежи,
в нозете все посоките извива.
Към слънцето с протегнати ръце,
смирен оре житейската си нива,
а в огненото, парещо сърце
една любов остава вечно жива.
И себе си тъй често не разбира,
с човешките дилеми се обрича
на полет, ослепял от вдъхновение
и тихо страда в раните си лични.
Щастлив, витае в слънчеви простори,
сломен, пропада в пропасти бездънни,
но става пак, не спира да се бори,
защото знае утре че ще съмне.
Животът е търкулване по хълма
на времето, събудило мечтата -
човек е себе си, когато слънце бълва
и с чуден дъх докосне свободата,
когато сред най-бурните талази
или сред росни, утринни градини
красивото у себе си опази
и детската си, приказна невинност.
http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=ekstasis
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
