Самодива (Вики)
528 5990
17 июн. 2011 г., 13:12

Човек 

  Поэзия
938 0 11

(ekstasis и Самодива)


Човек е просто – късче чудна  вяра,
захвърлена в игрите на съдбата,
подхлъзва се във огъня и зара
със порива в очите си замята...

Човекът е прашинка светлина,
 копнеж и дъх, усмивка на зората,
 безмилостно пленен от ориста
 надежди на гърба си да намята.


И в ямурлук от скътани стремежи,
 той с изгрева  душата си повива
 и пътят, дето често му се ежи,
 в нозете все посоките извива.


Към слънцето с протегнати ръце,
смирен оре житейската си нива,
а в огненото, парещо сърце
една любов остава вечно жива.


И себе си тъй често не разбира,
 с човешките дилеми се обрича
 на полет, ослепял от вдъхновение
 и тихо страда  в раните си лични.


Щастлив, витае в слънчеви простори,
сломен, пропада в пропасти бездънни,
но става пак, не спира да се бори,
защото знае утре че ще съмне.


Животът е търкулване по хълма
 на времето, събудило мечтата -
 човек  е себе си, когато слънце бълва
 и с чуден дъх докосне свободата,


когато сред най-бурните талази
или сред росни, утринни градини
красивото у себе си опази
и детската си, приказна невинност.

http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=ekstasis

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??