(ekstasis и Самодива)
Човек е просто – късче чудна вяра,
захвърлена в игрите на съдбата,
подхлъзва се във огъня и зара
със порива в очите си замята...
Човекът е прашинка светлина,
копнеж и дъх, усмивка на зората,
безмилостно пленен от ориста
надежди на гърба си да намята.
И в ямурлук от скътани стремежи,
той с изгрева душата си повива
и пътят, дето често му се ежи, ...