29.03.2013 г., 11:24

Човек

568 0 0

Човекът, какво е това?
Дали не е някоя Божа шега.
Може би сън - лъжа.
Или просто една мечта.

Някаква вселенска игра.
Родена в най-стари времена.
Комбинирайки прости вещества.
Сътворила живот на нашата Земя.

Играна ни век – ни два.
Продължила във вечността.
Та чак до наши времена.
Моделира живота по света.

Било то цветя омайни.
Същества на брой безкрайни.
Приказни и нетрайни.
Остават те божествени тайни.

И въпреки тази красота.
Сътворена на нашата земя.
Съдбата решила да си направи шега.
Като го изпълнила всичко с нищета.

И ето, камък падна от небето.
Всичко като че ли беше проклето.
Продъни се то небето.
И вече нямаше ни пролет, ни есен, ни лете.

Десет години така беше.
Сняг от небето все валеше.
Тъмнината тогава цареше.
За живота си всеки се боеше.

Молеше се всички за топлина.
Да огрее поне миг светлина.
Да сгрее неговата душа.
Стига с тази тъмнина.

Бъдещето предвещаваше друга съдба.
За тогавашните същества.
Без угризения на съвестта.
Тя промени техните тела.

Направи ги да вървят на два крака.
С по-малко коса.
По техните изправени тела.
Дари ги тя с душа.

Да знаят що е това.
Щастие, любов и тъга.
Даде им тя доброта.
Но ги прокле с участ зла.

Човек.

 

Да могат те.
Да мислят и да се чувстват зле.
За тези неща.
Които следват от техните дела.

Въпреки цялата магия по света.
Те да чувстват в тях една празнота.
Която може да се запълни само от това.
Да открият те сродна душа.

Да открият те това чувство – любовта.
Да ги води докрай света.
Само заради причина една.
Да са щастливи с техните деца.

Дори и сега.
С технологии по света.
С хиляди различни неща.
Променили коренно света.

Но не откриете ли любовта.
Нямате ли половинка, хваната под ръка.
Не се ли радвате на вашите деца.
Значи не сте били живи досега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Донов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...