27.03.2007 г., 9:06 ч.
Човек...
Защо ли когато нещо хубаво стигнеш,
трябва в ръце веднага да го стиснеш ?
Защо ли когато нещо красиво видиш,
трябва веднага до теб да го принизиш ?
Защо ли когато ти е кафето сладко,
трябва да му сложиш захар още малко ?
Защо ли когато обичаш от сърце,
искаш да отрежеш на любовта белите криле ?
Защо ли когато дъждът вали топъл,
искаш той дори да не е валял ?
Защо ли когато срещнеш мечта,
само я здрависваш с ръка
и я оставяш на пътя на друга съдба ?
Защо ли когато срещнеш любовта,
я презираш, сякаш е за друга душа ?
защо ли... е такава нашата природа,
човек да си, а да нямаш никога угода,
защото може би такава е нашата съдба,
винаги да те боли от нещо, ако имаш душа...
трябва в ръце веднага да го стиснеш ?
Защо ли когато нещо красиво видиш,
трябва веднага до теб да го принизиш ?
Защо ли когато ти е кафето сладко,
трябва да му сложиш захар още малко ?
Защо ли когато обичаш от сърце,
искаш да отрежеш на любовта белите криле ?
Защо ли когато дъждът вали топъл,
искаш той дори да не е валял ?
Защо ли когато срещнеш мечта,
само я здрависваш с ръка
и я оставяш на пътя на друга съдба ?
Защо ли когато срещнеш любовта,
я презираш, сякаш е за друга душа ?
защо ли... е такава нашата природа,
човек да си, а да нямаш никога угода,
защото може би такава е нашата съдба,
винаги да те боли от нещо, ако имаш душа...
© Иван Иванов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Може би защото сме човеци!
Но това е едната страна на медала.Можем да бъдем и по-добри,трябва само малко усиле!
Поздрав и от мен! -
Хора сме и нищо човешко не ни е чуждо
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави!