Човек...
Защо ли когато нещо хубаво стигнеш,
трябва в ръце веднага да го стиснеш ?
Защо ли когато нещо красиво видиш,
трябва веднага до теб да го принизиш ?
Защо ли когато ти е кафето сладко,
трябва да му сложиш захар още малко ?
Защо ли когато обичаш от сърце,
искаш да отрежеш на любовта белите криле ?
Защо ли когато дъждът вали топъл,
искаш той дори да не е валял ?
Защо ли когато срещнеш мечта,
само я здрависваш с ръка
и я оставяш на пътя на друга съдба ?
Защо ли когато срещнеш любовта,
я презираш, сякаш е за друга душа ?
защо ли... е такава нашата природа,
човек да си, а да нямаш никога угода,
защото може би такава е нашата съдба,
винаги да те боли от нещо, ако имаш душа...
трябва в ръце веднага да го стиснеш ?
Защо ли когато нещо красиво видиш,
трябва веднага до теб да го принизиш ?
Защо ли когато ти е кафето сладко,
трябва да му сложиш захар още малко ?
Защо ли когато обичаш от сърце,
искаш да отрежеш на любовта белите криле ?
Защо ли когато дъждът вали топъл,
искаш той дори да не е валял ?
Защо ли когато срещнеш мечта,
само я здрависваш с ръка
и я оставяш на пътя на друга съдба ?
Защо ли когато срещнеш любовта,
я презираш, сякаш е за друга душа ?
защо ли... е такава нашата природа,
човек да си, а да нямаш никога угода,
защото може би такава е нашата съдба,
винаги да те боли от нещо, ако имаш душа...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Иванов Todos los derechos reservados
Поздрав!