27.11.2023 г., 16:52 ч.

Човек е многоточие в Безкрая 

  Поезия
124 5 3

ЧОВЕК Е МНОГОТОЧИЕ В БЕЗКРАЯ

 

... едва ли някой ден ще осъзная по колко празни пътища вървях,

как не успях да свържа двата края в тонажи суета и пътна прах.

Как се пилеех в светлите Надежди с надеждата за по-добър живот

и гледах се с живота изпод вежди! – и аз му вярвах, пълен идиот! –

Понякога в безсмислия се лутах, доде денят гаснее! – все по къс.

 

И се смалявах с всякоя минута, в която мъкна своя тежък Кръст.

Като че ли потъвам в адска бездна и зверски в мен душата ми реве.

И с всеки миг безпаметно изчезвам, отвеян от безкрили ветрове.

И как ще хлътна някой ден във Рая, предал накрая щедро Богу дух.

Човек е многоточие в Безкрая! – за който този свят е сляп. И глух.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??