Човек и куче
Хляб му хвърли, додето ядеше,
а пък то се зарея из дирите му
и наместиха прешлен по прешлен
поизгнилия гръб на баирите.
Стара лодка из пясъци рижи
се оказа домът му. И двамата
там делиха и радост, и грижите,
сред горчивия рай на измамите.
Но веднъж той жестоко го срита,
понаежил от водката четина, а пък кучето с поглед, сърдито,
сякаш лодката сцепи на четири.
Оттогава го няма. А плажът
хвърли котва в небесните пристани.
А човекът ли? Кой да ви каже...
още лае среднощ по туристите.
а пък то се зарея из дирите му
и наместиха прешлен по прешлен
поизгнилия гръб на баирите.
Стара лодка из пясъци рижи
се оказа домът му. И двамата
там делиха и радост, и грижите,
сред горчивия рай на измамите.
Но веднъж той жестоко го срита,
понаежил от водката четина, а пък кучето с поглед, сърдито,
сякаш лодката сцепи на четири.
Оттогава го няма. А плажът
хвърли котва в небесните пристани.
А човекът ли? Кой да ви каже...
още лае среднощ по туристите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
