Jul 3, 2011, 8:21 AM

Човек и куче 

  Poetry » Civilian
1283 0 25
Хляб му хвърли, додето ядеше,
а пък то се зарея из дирите му
и наместиха прешлен по прешлен
поизгнилия гръб на баирите.
Стара лодка из пясъци рижи
се оказа домът му. И двамата
там делиха и радост, и грижите,
сред горчивия рай на измамите.
Но веднъж той жестоко го срита,
понаежил от водката четина,
а пък кучето с поглед, сърдито,
сякаш лодката сцепи на четири. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Random works
: ??:??